Концепция на устойчивостта

През 20 век хората са изградили своето отношение към природата, позовавайки се на това как всички останали се държат с нея. Тази концепция предполага че природата е склад, който предоставя ресурси за производство на храни, създаване на частни и обществени богатства. Резултатът от това лошо отношение е изтощение на околната среда и много голяма деградация на природата, които афектират обратно и човечеството.


    Безработицата и крайната бедност засягат все повече хора. Границата между бигатите и бедните постоянно се задълбочава, а това води до увеличаващо се ниво на произвеждане и продукция. 23% от населението на цялата планета живеят в крайна бедност, а 400 милиона от тях са и бездомни. Дори и в Европейския Съюз нивото на бедността е изключително високоч - повече от 72 милиона дупи, което е 16% от населението на ЕС, са под прага на недността, отчетено през 2006 година.
    Една от най-популярните концепции за избягване на замиране на човешката цивилизация заради собствените й деяния, е идеята за устойчиво развитие, или много често наричано под наименованието корпоративна социална отговорност. Поради факта, че основната идея на устойчивостта е да се удовлетворят човешките нужди и цели, УР се е определило като такова, което да задоволява нуждите на хората днес, като не поставя под съмнение способността и на бъдещите генерации да удовлетворят своите нужди. Развитието устойчиво е съставено от две ключови понятия.